На дневен ред е проект по създаване на единна база данни на автомобилния парк в България и сключените застрахователни полици (автомобилни).

Защо е необходима тази система и постижима ли е?

На първо място страната ни е поела ангажименти като член на ЕС и покритието на застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" трябва да се повиши. В момента контролът е занижен и покритието съответно изостава доста под 90%. За съжаление липсата на актуална база данни във всеки един момент е пречка пред осъществяване на контрол от страна на органите на КАТ.

Други аргументи за нуждата от такава система са чисто финансовите и социални мотиви - грижата за участниците в движението по пътищата и в технически аспект стимулиране на изрядните. В днешно време тарифите на застрахователите отчитат определени обстоятелства при тарифирането на даден шофьор без обаче да разполагат с най-важната информация - какво е досието му на пътя.

И докато всеки застраховател разполага със собствена база данни, оказва се, че обединяването на тези данни е ... мисия [засега само мисия!]...

Стъпката по издаване на електронни полици е един от сигурните начини да бъдат редуцирани масовите посредници - застрахователните агенти. Обяснението е, че така ще се скъси пътя за отчитане ( и правилно попълване) на документа. Доста често издавани полици са без задължителния регистрационен номер на МПС, а след регистрация в КАТ, тези номера остават празни полета ...

Какво да очакваме от КАТ?

Освен ползвател на такава база данни, от КАТ изглежда ще се очаква също принос към базата данни - както за досието на шофьорите, така и за досието на автомобилите. Само с такива данни застрахователи ще могат да предлагат индивидуално и ефективно тарифиране. Днес, когато тази информация не се споделя между застрахователите, клиенти "скачат" от компания в компания, получават изгодни условия независимо от поведението си на пътя. Изрядните шофьори, разбира се, не бива да се притесняват от тази перспектива.

Каква е ролята на КФН?

Комисията за финансов надзор (КФН) има основната организаторска и посредническа задача в този проект. Най-ангажираната страна би следвало да организира развойни екипи и да подсигури финансирането. Подобни системи се основават на скъп софтуер и поддръжка, чиито цени се измерват в милиони левове. Качествено внедряване може да отнеме години. Допускайки, че това бъде единствения начин за издаване на застрахователна полица - то безотказната работа на системата е повече от задължително условие. Идеята, че издаването на полица ще зависи от една единствена система без алтернативен вариант обаче си е игра на руска рулетка с пълен пълнител ...

А цената на електронната полица?

До заработването на такава система е допустимо цената на нормалната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" да продължи растеж в познатите темпове. От една страна добавянето на разхода за информационна система (освен ако не се финансира  изцяло с държавни средства) ще е добавка и към цената на полицата. От друга страна критичната информация за пътни произшествия ще даде истински самоконтрол на участниците на пътя посредством индивидуалното тарифиране. Допълнително намаляването на разхода за агентски комисиони, може да бонифицира застрахователите - крайната сметка показва, че електронната полица не би следвало да е по-скъпа по причина свързана с информационната система. Клиентите са потенциален печеливш от евентуално по-професионалното обслужване и перспектива.

В заключение оценяме проекта като положителен и необходим план за подобряване в няколко сфери, а относно изпълнимостта му - по познатата българска формула: малко търпение няма да е излишно.